Веднъж крал Артур бил пленен от друг

цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и

влажна тъмница. След време обаче на

царя му дожаляло за младия крал Артур

и му казал, че ще го освободи, ако му

отговори на един мнооого сложен въп-

рос. Отпуснал му една година време да

намери отговора, в противен случай го

заплашвала страшна и мъчителна смърт.

Въпросът бил: "Какво всъщност искат

жените?".

Крал Артур изпратил от тъмницата да

повикат верния му рицар Гуейн и го

заклел да намери отговора. Рицарят

пламенно поел задачата и за една го-

дина успял да зададе въпроса на ця-

лата женска половина на кралството.

Естествено, така и не получил два ед-

накви и поне един смислен отговор .

Започнал да губи надежда и черно от-

чаяние се загнездило в душата му...

В предпоследния ден от изтичащата го-

дина дочул слух, че в забравена къ-

щичка в дълбока и непроходима гора,

на границата на кралството живее ста-

ра, грозна, но за сметка на това много

мъдра вещица.

Изпълнен с надежда и без да губи нито

секунда, Гуейн се метнал на коня и с

всички сили препуснал към къщурката

на вещицата.

Най-сетне пристигнал. Скочил от сед-

лото и почти останал без дъх се втур-

нал към излязлата да види какъв по дя-

волите е тоя конски тропот отвън ве-

щица. Запъхтян й задал въпроса.

Старата го погледнала хитро и казала,

че знае отговора, но ще му го съобщи

само при едно условие - ако обещае

да се ожени за нея...

Страшен мрак се спуснал в душата на

верния рицар, изправен пред дилема-

та дали да спаси любимия си крал при

тази огромна цена или да се откаже,

опозорен, че не е изпълнил клетвата

си...

Миг се поколебал и казал, че е съгла-

сен.

Вещицата била ужасна, стара, против-

на, смърдяща и само с един единствен

предизвикателно стърчащ напред зъб.

Ухилила се доволно и казала, че пове-

че от всичко, жените искат сами да се

разпореждат със собствения си живот.

Животът на Артур бил спасен и той бил

дълбоко признателен на Гуейн за проя-

вения от него подвиг. Всички се радва-

ли и празнували, а междувременно нас-

тъпил и денят на сватбата...

На сватбеното тържество рицарят Гу-

ейн се държал като истински джентъл-

мен, за разлика от отвратителната ве-

щица, която ядяла с ръце, пръцкала на

масата (без да се извини при това!) ,

лочела бира, вино и каквото там й по-

падне...

Колкото и да е неприятно, настъпило и

времето на първата брачна нощ. Отла-

гал колкото могъл Гуейн но накрая все

пак трябвало да влезе в спалнята...

Държейки се за сърцето, той престъ-

пил прага. И що да види - на леглото

лежала най-красивата жена на света,

която някой някога изобщо е могъл да

си представи!!!

Изпълнен с щастливо учудване, рица-

рят попитал какво се е случило.

Вещицата отговорила, че за благодар-

ност за доброто му отношение към нея,

е съгласна половината денонощие да

бъде неземна красавица, а другата по-

ловина -ужасна вещица. Само той тряб-

ва да избере коя половина да е краса-

вица и коя - вещица.

Гуейн изпаднал в дълбок размисъл... Как

во да избере - дали през деня да се раз-

хожда подръка с красавицата и всички

да ахкат и да завиждат, а през нощта да

трепери в ужас до дъртото страшили

ще... или пък през деня всички да му се

подиграват заради беззъбото чудови-

ще, но той да наваксва с пълни сили

нощем...

Така и не могъл да стигне до задово-

лителен отговор. Махнал с ръка и й ка-

зал сама да реши кога каква да бъде.

Като чула това, прекрасна усмивка

разцъфнала на прелестното лице на

хубавицата. Казала на смелия рицар,

 че от този момент нататък ще остане

завинаги красавица, за да му се от-

благодари, че я уважава и й дава въз-

можност сама да се разпорежда с жи-

вота си.

И такаааа... Каква е поуката от тази дъл-

га история? Поуката е тази: изобщо ня-

ма значение, дали жена ви е млада, ста-

ра, страшна, умна, красива или глупава. 

Или пък си е просто една вещица...